Коварство и любов

Ти убиваш с твойто равнодушие.
Имам чувство, че горя на клада.
Виждам как сред общото бездушие
зарад мен не ти, а друга страда.

През дима на огъня прощален,
щом умишлено го ти разпали,
друг е образа страдален
с ласкав поглед раните ще гали.

И когато огъняг угасне
и телото изпепелее,
любовта в печал ще да прерастне
с честни сълзи гроба ще полее.