Постинг
04.03.2010 19:35 -
Васил Марков - авторски стихове
СЪВЕСТ
Отново странен усет ме изгаря,
че някой непрекъснато е с мен,
на мойте мисли умно отговаря,
на всяка крачка чувствам се следен.
А ако дяволът се в мен засели,
то този някой ще ме спре.
И към пътеки нови, светли, бели,
пак този някой мен ще ме провре.
Кажи какво си: дух, съдба? Накрая
стига с мене си игра!
“Добре, добре, сега ще ти призная:
Аз твойта съвест съм. Сега разбра!?”
В ДЕНЯ НА РАВНОСМЕТКАТА
Съдба, съдба, за кой ли път към теб се връщам.
И пак, и пак ще търся сянката ти в мрака.
Защото без да си се променила всъщност
не казваш ни веднъж какво ме утре чака...
И ако днес направя бегла равносметка
не мога да не съм ти, орис, благодарен.
И без да правя на мечтите картотека,
постигнах много аз по пътя си неравен.
Но всичко ти ми даваше не твърде лесно.
И трябваше да влагам сетните си сили.
И ако трябва да говорим днеска честно,
от твоите сюрпризи вече страдам, мила.
Днес силата на моя опит е огромна.
Успях да вникна даже в тайните природни.
И теб те опознах, орис моя скромна,
но да се боря с тебе, чувствам се негоден.
Това, което съм натрупал през годините,
бих искал да го дам на тез, които идват.
И ако им спестя страданията в дните
на своя зрял баланс, щастлив ще си отида.
ДО КОГА
Убийства и кражби, глад и разруха
изпълниха вече нашта страна.
Студено и тъмно, слагаш кожуха
и трепетно чакаш нова злина.
На улици главни или потайни,
навсякъде бизнес, небивал разврат.
Разгулени дами, всякакви майни,
безкруполно мамят целия град.
Къде е законът? Къде са тези,
които висят на нашия врат?
Поредна измама, нови протези
и нови министри със стар похват.
ДОЛУ ДЯВОЛА
Нощ се стели над града ни,
скоро ще настъпи мрак.
Дявол черен за душа ни
ще се впримчи здраво пак.
Ще изтрива, ще събаря
съграденото в деня.
Ще се мъчи да прокара
нова гадост чрез съня.
Но зора ще засияе.
Слънце разум ще даде.
Нека дяволът да знае,
че пред мене не преде.
Щом доброто съм прегърнал
и със двете си ръце,
ум и разум съм превърнал
във едно добро сърце.
ПРЕРАЖДАНЕ
Родих се аз българин днеска,
но утре, знам, ще бъда друг.
И ето че нещо проблесна,
но мястото не му е тук.
Навярно аз бил съм и турчин,
защо пък не и абориген!
Не искам това да науча
записано в някой мой ген.
Аз знам, че човек се преражда.
Превръща се в мъж и в жена.
Но нека това не досажда,
дойдоха и тез времена.
Единствено само душата
остава след разната плът.
Очакват я там небесата,
завърши ли земния път.
Обичайте ближния всички.
Защото сме ние едно.
Почитайте всяка тревичка
и всяко по-горно ниво.
ЧОВЕШКА СЛЕПОТА
Някога някой бе казал:
няшият свят е кат сцена.
Другият скоро отрязъл:
“сцена е нашта вселена.”
Двамата имаха право.
Ние сме само актьори.
Дърпат конците ни здраво
великите сили отгоре.
Нямат веч край чудесата,
що всеки ден се сервират.
Само една, тъпотата -
сляпа остава във Всемира.
Викаме ний по опашки.
Други за нефт пък се биян.
Някои с препълнени чашки
нейде спокойно си пият.
Бавно тече си живота.
Вечно така е и било.
Никой не вижда робота
нито, че има кормило.
В ИМЕТО НА ИИСУСА
Теории, теории, теории -
фалшива наука - лаборатории,
аудитории, фантасмагории...
Чудно аз повтарям от днес на изуст,
повярвах в Бога, повярвах в Иисус.
Аз вярвам във Бога, в кръвта на Иисус.
АЗ ВИДЯХ БОГА
Мечти съм имал най-различни,
но сбъдваха се сявга те:
прозаични, романтични -
с мен се случват от дете.
И среща имах с наши братя,
дошли от горното небе.
И хоп, издигна се мечтата
до позлатеното кубе.
До Бога исках чак да стигна.
И дълго чаках този ден.
В звездите гледах без да мигна.
А той, братлета, бил у мен.
И всеки, който има чисто
Отецу любещо сърце -
щом изгони той Мефисто -
Тя, срещата е налице!
МОЯТА МОЛИТВА
О, Мой Боже, правий Боже.
Ти там гор, в небесата
и ти, що си в мене, Боже,
мен в сърцето и душата.
Не комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните робове.
А ти, който си направил
от пръст мъжът и жената.
И човекът си оставил
цар да бъде на Земята.
Знам, че ти не си помазал
цале, папи, патриарси.
И до днес не си зарязал
ни тях - нито сиромаси.
Ти прощаваш на лъжците,
на безчестните тирани.
И на идолокръстците,
на природните душмани.
Щом любов се ти наричаш
Разум висш и Висша сила,
Ти и мраката обичаш -
цялата природа мила.
Вдъхни всекиму о, Боже,
любов към живата природа.
Край на злото да се сложи
и заслужим за свобода.
Подкрепи и мен ръката
щом опомни се народа.
Във водата на реката,
да си найда и аз кода.
Знам, че няма да оставиш
моят глас така да мине.
И нещата ще оправиш.
Аз те моля в Твое име.
Знам, на злото края иде.
Светъл лъч се веч задава.
Твоят син ще всеки види,
а Доброто - зазорява.
МОЯТА МОЛИТВА
О, Мой Боже, правий Боже.
Ти там гор, в небесата
и ти, що си в мене, Боже,
мен в сърцето и душата.
Не комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните робове.
А ти, който си направил
от пръст мъжът и жената.
И човекът си оставил
цар да бъде на Земята.
Знам, че ти не си помазал
цале, папи, патриарси.
И до днес не си зарязал
ни тях - нито сиромаси.
Ти прощаваш на лъжците,
на безчестните тирани.
И на идолокръстците,
на природните душмани.
Щом любов се ти наричаш
Разум висш и Висша сила,
Ти и мраката обичаш -
цялата природа мила.
Вдъхни всекиму о, Боже,
любов към живата природа.
Край на злото да се сложи
и заслужим за свобода.
Подкрепи и мен ръката
щом опомни се народа.
Във водата на реката,
да си найда и аз кода.
Знам, че няма да оставиш
моят глас така да мине.
И нещата ще оправиш.
Аз те моля в Твое име.
Знам, на злото края иде.
Светъл лъч се веч задава.
Твоят син ще всеки види,
а Доброто - зазорява.
ОБИЧАМ ТЕ
Обичема те - думи блажени,
наслада за всички уши.
Те правят телата нетленни.
Съгряват те наште души.
Обичам те - казва лъжеца
и често му вярвайте вий.
Обичам те - казва глупеца,
с тях своята глупост той крий.
Изричат ги бързо и лесно.
Повтарят тез думи безкрай:
единият подло, нечестно,
а другият Бог един знай.
Обичав те - думи мечтани.
Как трудно се стига до Вас.
Как често понасяме рани.
И плачем понявга на глас.
Да любиш е цяло изкуство.
Начало е погледът мил.
И пламва в душата ти чувство,
което си дълго таил.
А после неволно се питаш,
това ли е мойта мечта?
И волю-неволю залиташ.
Залита тогава и тя.
Не можеш да любиш, когато
сърце ти не знай ревността.
Таз гостенка вечна, която
засилва у нас любовта.
Когато настъпи разлъка,
то колко по-дълго тя трай,
Гризе те любовната мъка,
не можеш без нея - признай.
И казваш тогава “обичам”,
дълбоко таз дума съзнал.
Обичам те - думи крилати,
щом огън у вази гори.
Разказах тук някаква схема.
Това е един вариант.
Безкрайна и вечна таз тема
в разцветки блести кат брилянт.
Обичам те, казвам, любима,
повярвай ти в моята зима.
В косите веч сняг посребрил.
Отново странен усет ме изгаря,
че някой непрекъснато е с мен,
на мойте мисли умно отговаря,
на всяка крачка чувствам се следен.
А ако дяволът се в мен засели,
то този някой ще ме спре.
И към пътеки нови, светли, бели,
пак този някой мен ще ме провре.
Кажи какво си: дух, съдба? Накрая
стига с мене си игра!
“Добре, добре, сега ще ти призная:
Аз твойта съвест съм. Сега разбра!?”
В ДЕНЯ НА РАВНОСМЕТКАТА
Съдба, съдба, за кой ли път към теб се връщам.
И пак, и пак ще търся сянката ти в мрака.
Защото без да си се променила всъщност
не казваш ни веднъж какво ме утре чака...
И ако днес направя бегла равносметка
не мога да не съм ти, орис, благодарен.
И без да правя на мечтите картотека,
постигнах много аз по пътя си неравен.
Но всичко ти ми даваше не твърде лесно.
И трябваше да влагам сетните си сили.
И ако трябва да говорим днеска честно,
от твоите сюрпризи вече страдам, мила.
Днес силата на моя опит е огромна.
Успях да вникна даже в тайните природни.
И теб те опознах, орис моя скромна,
но да се боря с тебе, чувствам се негоден.
Това, което съм натрупал през годините,
бих искал да го дам на тез, които идват.
И ако им спестя страданията в дните
на своя зрял баланс, щастлив ще си отида.
ДО КОГА
Убийства и кражби, глад и разруха
изпълниха вече нашта страна.
Студено и тъмно, слагаш кожуха
и трепетно чакаш нова злина.
На улици главни или потайни,
навсякъде бизнес, небивал разврат.
Разгулени дами, всякакви майни,
безкруполно мамят целия град.
Къде е законът? Къде са тези,
които висят на нашия врат?
Поредна измама, нови протези
и нови министри със стар похват.
ДОЛУ ДЯВОЛА
Нощ се стели над града ни,
скоро ще настъпи мрак.
Дявол черен за душа ни
ще се впримчи здраво пак.
Ще изтрива, ще събаря
съграденото в деня.
Ще се мъчи да прокара
нова гадост чрез съня.
Но зора ще засияе.
Слънце разум ще даде.
Нека дяволът да знае,
че пред мене не преде.
Щом доброто съм прегърнал
и със двете си ръце,
ум и разум съм превърнал
във едно добро сърце.
ПРЕРАЖДАНЕ
Родих се аз българин днеска,
но утре, знам, ще бъда друг.
И ето че нещо проблесна,
но мястото не му е тук.
Навярно аз бил съм и турчин,
защо пък не и абориген!
Не искам това да науча
записано в някой мой ген.
Аз знам, че човек се преражда.
Превръща се в мъж и в жена.
Но нека това не досажда,
дойдоха и тез времена.
Единствено само душата
остава след разната плът.
Очакват я там небесата,
завърши ли земния път.
Обичайте ближния всички.
Защото сме ние едно.
Почитайте всяка тревичка
и всяко по-горно ниво.
ЧОВЕШКА СЛЕПОТА
Някога някой бе казал:
няшият свят е кат сцена.
Другият скоро отрязъл:
“сцена е нашта вселена.”
Двамата имаха право.
Ние сме само актьори.
Дърпат конците ни здраво
великите сили отгоре.
Нямат веч край чудесата,
що всеки ден се сервират.
Само една, тъпотата -
сляпа остава във Всемира.
Викаме ний по опашки.
Други за нефт пък се биян.
Някои с препълнени чашки
нейде спокойно си пият.
Бавно тече си живота.
Вечно така е и било.
Никой не вижда робота
нито, че има кормило.
В ИМЕТО НА ИИСУСА
Теории, теории, теории -
фалшива наука - лаборатории,
аудитории, фантасмагории...
Чудно аз повтарям от днес на изуст,
повярвах в Бога, повярвах в Иисус.
Аз вярвам във Бога, в кръвта на Иисус.
АЗ ВИДЯХ БОГА
Мечти съм имал най-различни,
но сбъдваха се сявга те:
прозаични, романтични -
с мен се случват от дете.
И среща имах с наши братя,
дошли от горното небе.
И хоп, издигна се мечтата
до позлатеното кубе.
До Бога исках чак да стигна.
И дълго чаках този ден.
В звездите гледах без да мигна.
А той, братлета, бил у мен.
И всеки, който има чисто
Отецу любещо сърце -
щом изгони той Мефисто -
Тя, срещата е налице!
МОЯТА МОЛИТВА
О, Мой Боже, правий Боже.
Ти там гор, в небесата
и ти, що си в мене, Боже,
мен в сърцето и душата.
Не комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните робове.
А ти, който си направил
от пръст мъжът и жената.
И човекът си оставил
цар да бъде на Земята.
Знам, че ти не си помазал
цале, папи, патриарси.
И до днес не си зарязал
ни тях - нито сиромаси.
Ти прощаваш на лъжците,
на безчестните тирани.
И на идолокръстците,
на природните душмани.
Щом любов се ти наричаш
Разум висш и Висша сила,
Ти и мраката обичаш -
цялата природа мила.
Вдъхни всекиму о, Боже,
любов към живата природа.
Край на злото да се сложи
и заслужим за свобода.
Подкрепи и мен ръката
щом опомни се народа.
Във водата на реката,
да си найда и аз кода.
Знам, че няма да оставиш
моят глас така да мине.
И нещата ще оправиш.
Аз те моля в Твое име.
Знам, на злото края иде.
Светъл лъч се веч задава.
Твоят син ще всеки види,
а Доброто - зазорява.
МОЯТА МОЛИТВА
О, Мой Боже, правий Боже.
Ти там гор, в небесата
и ти, що си в мене, Боже,
мен в сърцето и душата.
Не комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните робове.
А ти, който си направил
от пръст мъжът и жената.
И човекът си оставил
цар да бъде на Земята.
Знам, че ти не си помазал
цале, папи, патриарси.
И до днес не си зарязал
ни тях - нито сиромаси.
Ти прощаваш на лъжците,
на безчестните тирани.
И на идолокръстците,
на природните душмани.
Щом любов се ти наричаш
Разум висш и Висша сила,
Ти и мраката обичаш -
цялата природа мила.
Вдъхни всекиму о, Боже,
любов към живата природа.
Край на злото да се сложи
и заслужим за свобода.
Подкрепи и мен ръката
щом опомни се народа.
Във водата на реката,
да си найда и аз кода.
Знам, че няма да оставиш
моят глас така да мине.
И нещата ще оправиш.
Аз те моля в Твое име.
Знам, на злото края иде.
Светъл лъч се веч задава.
Твоят син ще всеки види,
а Доброто - зазорява.
ОБИЧАМ ТЕ
Обичема те - думи блажени,
наслада за всички уши.
Те правят телата нетленни.
Съгряват те наште души.
Обичам те - казва лъжеца
и често му вярвайте вий.
Обичам те - казва глупеца,
с тях своята глупост той крий.
Изричат ги бързо и лесно.
Повтарят тез думи безкрай:
единият подло, нечестно,
а другият Бог един знай.
Обичав те - думи мечтани.
Как трудно се стига до Вас.
Как често понасяме рани.
И плачем понявга на глас.
Да любиш е цяло изкуство.
Начало е погледът мил.
И пламва в душата ти чувство,
което си дълго таил.
А после неволно се питаш,
това ли е мойта мечта?
И волю-неволю залиташ.
Залита тогава и тя.
Не можеш да любиш, когато
сърце ти не знай ревността.
Таз гостенка вечна, която
засилва у нас любовта.
Когато настъпи разлъка,
то колко по-дълго тя трай,
Гризе те любовната мъка,
не можеш без нея - признай.
И казваш тогава “обичам”,
дълбоко таз дума съзнал.
Обичам те - думи крилати,
щом огън у вази гори.
Разказах тук някаква схема.
Това е един вариант.
Безкрайна и вечна таз тема
в разцветки блести кат брилянт.
Обичам те, казвам, любима,
повярвай ти в моята зима.
В косите веч сняг посребрил.
